M-CODELAB
19-20 ноември 2022
Умни технологии за почистване и опазване на морската екосистема
Партньори
Хакатон организиран съвместно с Технически университет – Варна
Включи се в хакатона! Дай воля на въображението си и разгърни своите технологични и иновативни идеи!
19-20 ноември 2022 г.
Начало: 9:00 ч. (19.11.2022 г.)
Край: 17:30 ч. (20.11.2022 г.)
Технически университет – Варна
Конферентна зала, НУК
Безплатно
19-20 ноември 2022 г.
Начало: 9:00 ч. (19.11.2022 г.)
Край: 17:30 ч. (20.11.2022 г.)
Технически университет – Варна
Конферентна зала, НУК
Безплатно
КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ?
Хакатонът е технологично събитие за разработване на софтуерни проекти, със състезателен и едновременно екипен характер, като събира на едно място програмисти (и не само), които работят по създаването на прототип на продукт или решение на конкретен проблем.
Събитието е безплатно и достъпно за студенти от всички университети в страната, както и ученици 11 и 12 клас.
УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА ПО ВРЕМЕ НА M-CODELAB
През двата дни на събитието участниците имат осигурени:
- Свободно пространство за работа
- Стабилна интернет връзка
- Храна за всеки от дните
- Студени и топли напитки
Предизвикателства
Според проучвания на Световната здравна организация, над 90% от българите от цялата страна усещат пряко ефектите от замърсения въздух. Развитието на технологиите дава достатъчно възможности за предлагане на решения, които да подпомогнат превръщането на градовете в по-екологично чисти места. Изграждането на „еко град“ е свързано с достъп до информация за новостите в тенденциите за намаляване на въглеродните емисии, умни решения при използването на природните ресурси, опазване на климата, разширяване на зелените площи и други. Повишаването на експертизата в областта, както и увеличаването на знанията и запознатостта на цялото общество с темата, биха били стъпка към ефективни действия за постигане на по-чиста и здравословна среда на живот навсякъде около нас. Обединението в обща цел на повече хора, води до по-големи и видими резултати, а това е осъществимо с осигуряване на повече информация относно възможностите.
Еко град
Адекватното използване на природните ресурси за създаване на устойчиви алтернативи за производство на енергия е стъпка в стремежа ни за по-добър и качествен живот. Добри примери в тази посока са използването на биомаса под формата на горски и селскостопански отпадъци и дървесина за директно изгаряне, слънчева енергия, геотермална енергия, аеротермална енергия. Макар и във все още ранен етап, проучват се и възможности за използване на енергията на вълните на моретата, езерата и язовирите. Основният фокус е да се подобри качеството и достъпността на данните, сътрудничеството в обмена на данни, оценката и мониторинга на биоразнообразието и намирането на подходящи възможности за приложението им. Все повече в национален мащаб се говори за т.нар. „обслужване на едно гише“ (на англ.“one-stop-shop”) – едно място, което предлага множество тематично свързани услуги, чрез осигурен достъп до цялостната информация по програмите и дейностите в областта на подобряването на енергийната ефективност в България.
Природни ресурси и енергийна ефективност
Произвежданите от човека отпадъци са нарастваща заплаха за екосистемата на Черно море. По-голямата част от твърдите отпадъци в морската среда се състоят от материали, чието разграждане отнема десетки години. Според проучвания, 80% от тези отпадъци са образувани от наземни източници и само 20% са следствие на различни стопански дейности в морето. Отпадъците в морската среда не са ясно забележими за обществото ни, което в голямата си част не подозира за съществуването им и тяхното пагубно влияние върху морската екосистема. Подходите при създаване на добри практики за опазване на морската екосистема могат да включват предотвратяване на производството на отпадъци, подобряване на системите за събиране на битови отпадъци и управлението на отпадъците в крайбрежните райони, изграждане на мащабна, синхронизирана система за мониторинг с цел идентифициране на зони с натрупване на отпадъци, провеждане на разяснителни кампании за обществена информираност и ангажираност на гражданите по всяка една от горните теми.
Черноморска екосистема
Промените в климата са най-голямата заплаха за природата и човечеството през ХХІ в. По изнесени данни от замервания на температурни показатели може да се проследи, че 15-те най-топли години на Земята са били през последните 20 години. В България сме свидетели на все повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от ураганни бури, тежки наводнения с разрушения и жертви, и други природни катаклизми. Предприемането на адекватни действия за подобряването на екологичните условия, чрез предотвратяването на рискове от наводнения, свлачища и абразия, особено характерни за крайбрежието, е изключително важно. Промените в климата могат доведат до нови, дори по-екстремни климатични събития, излагайки на риск материалното богатство и живота на много хора. Координацията и управлението на превенциите на риска ще допринесат за осигуряването на устойчива и сигурна среда за живота и здравето на хората, както и за развитието на туризма и икономиката.
Климат и климатични промени
Предизвикателства
Според проучвания на Световната здравна организация, над 90% от българите от цялата страна усещат пряко ефектите от замърсения въздух. Развитието на технологиите дава достатъчно възможности за предлагане на решения, които да подпомогнат превръщането на градовете в по-екологично чисти места. Изграждането на „еко град“ е свързано с достъп до информация за новостите в тенденциите за намаляване на въглеродните емисии, умни решения при използването на природните ресурси, опазване на климата, разширяване на зелените площи и други. Повишаването на експертизата в областта, както и увеличаването на знанията и запознатостта на цялото общество с темата, биха били стъпка към ефективни действия за постигане на по-чиста и здравословна среда на живот навсякъде около нас. Обединението в обща цел на повече хора, води до по-големи и видими резултати, а това е осъществимо с осигуряване на повече информация относно възможностите.
Еко град
Адекватното използване на природните ресурси за създаване на устойчиви алтернативи за производство на енергия е стъпка в стремежа ни за по-добър и качествен живот. Добри примери в тази посока са използването на биомаса под формата на горски и селскостопански отпадъци и дървесина за директно изгаряне, слънчева енергия, геотермална енергия, аеротермална енергия. Макар и във все още ранен етап, проучват се и възможности за използване на енергията на вълните на моретата, езерата и язовирите. Основният фокус е да се подобри качеството и достъпността на данните, сътрудничеството в обмена на данни, оценката и мониторинга на биоразнообразието и намирането на подходящи възможности за приложението им. Все повече в национален мащаб се говори за т.нар. „обслужване на едно гише“ (на англ.“one-stop-shop”) – едно място, което предлага множество тематично свързани услуги, чрез осигурен достъп до цялостната информация по програмите и дейностите в областта на подобряването на енергийната ефективност в България.
Природни ресурси и енергийна ефективност
Произвежданите от човека отпадъци са нарастваща заплаха за екосистемата на Черно море. По-голямата част от твърдите отпадъци в морската среда се състоят от материали, чието разграждане отнема десетки години. Според проучвания, 80% от тези отпадъци са образувани от наземни източници и само 20% са следствие на различни стопански дейности в морето. Отпадъците в морската среда не са ясно забележими за обществото ни, което в голямата си част не подозира за съществуването им и тяхното пагубно влияние върху морската екосистема. Подходите при създаване на добри практики за опазване на морската екосистема могат да включват предотвратяване на производството на отпадъци, подобряване на системите за събиране на битови отпадъци и управлението на отпадъците в крайбрежните райони, изграждане на мащабна, синхронизирана система за мониторинг с цел идентифициране на зони с натрупване на отпадъци, провеждане на разяснителни кампании за обществена информираност и ангажираност на гражданите по всяка една от горните теми.
Черноморска екосистема
Промените в климата са най-голямата заплаха за природата и човечеството през ХХІ в. По изнесени данни от замервания на температурни показатели може да се проследи, че 15-те най-топли години на Земята са били през последните 20 години. В България сме свидетели на все повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от ураганни бури, тежки наводнения с разрушения и жертви, и други природни катаклизми. Предприемането на адекватни действия за подобряването на екологичните условия, чрез предотвратяването на рискове от наводнения, свлачища и абразия, особено характерни за крайбрежието, е изключително важно. Промените в климата могат доведат до нови, дори по-екстремни климатични събития, излагайки на риск материалното богатство и живота на много хора. Координацията и управлението на превенциите на риска ще допринесат за осигуряването на устойчива и сигурна среда за живота и здравето на хората, както и за развитието на туризма и икономиката.
Климат и климатични промени
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА
Приложимост
Иновативност
Функционалност
Дизайн
Потенциал за разширяване на приложението
По всяка от описаните категории се получава оценка от 4 до 20 точки.
НАГРАДИ
Хакатонът е състезание и като такова то завършва с избиране на най-добрите отбори от журито.
Първите три отбора ще бъдат отличени със сертификати и награди с общ паричен фонд от 3000 лв.:
Първо място – Парична награда от 1500 лв. за целия отбор.
Второ и трето място – Предметни награди за всеки един от участниците в отбора.
Жури
Има богат опит в капиталовите пазари, корпоративните финанси и управлението на портфейли. Съветник на финансови институции и корпорации относно анализ на активи, финансово моделиране и стратегии. Съосновател на Aleksander Foundation – фондация, която насърчава и подкрепя развитието на българското университетско образование чрез своето портфолио от програми, стипендии и обществени събития.
Александър Петров
Senior Partner,
McKinsey & Company
Придобива бакалавърска и магистърска степен в областта на компютърните науки в Massachusetts Institute of Technology. От 13 години е член на екипа на Google в Швейцария.
Дарин Петков
Software Engineering Manager,
Има дългогодишен опит в компании от цял свят (САЩ, Европа, Япония) в междуканалния и продуктов маркетинг, SaaS и уеб архитектура. В момента отговаря за дигиталната трансформация и изграждането на стратегии и оперативни програми в технологичния гигант Adobe.
Петър Карафезов
Senior Director – Digital Growth and Country GTM,
Adobe
Професор по изкуствен интелект в катедра „Компютърни науки и технологии“ и основател на научноизследователска лаборатория по изкуствен интелект към ТУ-Варна. Съавтор е на над 200 научни публикации в областта на методите за машинно обучение и техните приложения за биометрия, биоакустика и взаимодействие човек-машина, с общо над 2800 цитирания (Google Scholar h-index=28). Участвал e в 30 RTD проекта (FP5, FP6, FP7, LIFE+, LLL, EIT, Horizon 2020 и др.)
проф. д-р инж. Тодор Ганчев
Зам.-ректор “Научна дейност”, ТУ – Варна
С богат опит в областта на бизнес развитието и иновациите, в професионалния си път, тя заема различни управленски позиции в ютилити и телеком индустрията, консултантския и IТ бизнес. Инициатор е на първия в България "Център за иновации" в Мобилтел, където в сътрудничество с различни партньорски организации проправя път за добрите практики за комерсиализация на технологични иновации в продукти и полезни бизнес модели.
Цвети Кьосева
CEO, Methodia
Преподавател в ТУ-Варна, член на катедра „Компютърни науки и технологии“. Зам.-Декан на ФИТА, отговарящ за научно-изследователската и кадровата политика. Научен ръководител на студентски клуб „Creative code;” Научните и изследователски интереси са в областта на Програмирането (език С++, С#), Алгоритми в машинното обучение, Генетични алгоритми, Управление на софтуерни проекти.
доц. д-р инж. Милена Карова
Зам. декан на ФИТА, ТУ – Варна
Атанас Палазов е професор по "Океанология"- Оперативна океанография в Секция „Океански технологии” към Института по океанология при БАН. Научните му интереси са в областта на оперативната океанография, управлението на океанографски данни и информация и автоматизацията на научните изследвания. Има над 200 научни публикации с повече от 350 цитирания. Ръководил е 25 национални и международни проекта (NATO SfP, FP6, FP7, H2020, Copernicus, CBC, EEA Projects etc.). Бил е научен ръководител на 14 дипломанта и 5 докторанта. Участвал е в ръководните органи на Института по океанология, Междуправителствената океанографска комисия, Съюзът на учените и Научно-техническите съюзи.
проф.д-р Атанас Палазов
Институт по Океанология – БАН, гр.Варна
Програма
09:00 – 10:00 Откриване
10:00 – 10:30 Координация на екипите
10:30 – 13:00 Работа по проектите
13:00 – 14:00 Почивка
14:00 – 18:00 Работа по проектите
09:00 – 10:30 Работа по проектите
10:30 – 11:30 Подготовка на презентациите
11:30 – 13:30 Представяне на проектите
13:30 – 14:30 Почивка
14:30 – 16:00 Оценяване
16:00 – 17:00 Награждаване
17:00 – 17:30 Закриване
17:30 – 18:30 Коктейл
Програма
09:00 – 10:00 Откриване
10:00 – 10:30 Координация на екипите
10:30 – 13:00 Работа по проектите
13:00 – 14:00 Почивка
14:00 – 18:00 Работа по проектите
09:00 – 10:30 Работа по проектите
10:30 – 11:30 Подготовка на презентациите
11:30 – 13:30 Представяне на проектите
13:30 – 14:30 Почивка
14:30 – 16:00 Оценяване
16:00 – 17:00 Награждаване
17:00 – 17:30 Закриване
17:30 – 18:30 Коктейл
Програма
09:00 – 10:00 Откриване
10:00 – 10:30 Координация на екипите
10:30 – 13:00 Работа по проектите
13:00 – 14:00 Почивка
14:00 – 18:00 Работа по проектите
09:00 – 10:30 Работа по проектите
10:30 – 11:30 Подготовка на презентациите
11:30 – 13:30 Представяне на проектите
13:30 – 14:30 Почивка
14:30 – 16:00 Оценяване
16:00 – 17:00 Награждаване
17:00 – 17:30 Закриване
17:30 – 18:30 Коктейл
Ментори
Магистър по Информационни технологии и Компютърни науки. С повече от 10 години опит в разработването на редица софтуерни решения, Васи не спира да споделя своите знания и да отправя нови предизвикателства към програмистите в екипа си. Тази любов към науката и преподаването изявява и като преподавател-асистент във ФМИ,СУ и e автор на техническа литература за студенти.
Василена Ковачева
Dev Team Manager, Methodia
Придобива докторска степен в областта на Smart Grid комуникационните мрежи и системи. Интересува се и провежда изследвания, свързани с мрежовата сигурност, интернет услугите и p2p мрежите. Има опит като инструктор по сертификационни програми в ИКТ сектора. Автор на 25 научни публикации.
гл. ас. д-р инж. Мартин Иванов
Катедра „Комуникационна техника и технологии”, ТУ-Варна
Миро е ментор, програмист, а когато не е, влиза в ролята на Шерлок в разплитането на загадки, които мъчат другите програмисти. Изследва Интернет на нещата и се вълнува от начините, по които може да промени начина ни на живот. Вярва, че познатото свършва там, където започва интересното.
Мирослав Ковачев
Principal Engineer, Methodia
Д-р Динев е преподавател в катедра „Софтуерни и интернет технологии” в ТУ-Варна. Специалист по „Бази от данни” и „Web програмиране”. Научните му интереси са в областта на „Internet of things” и „Big Data”.
гл. ас. д-р инж. Диян Динев
Катедра „Софтуерни и интернет технологии”, ТУ-Варна
Преподавател в ТУ – Варна, член на катедра „Софтуерни и интернет технологии“. Ръководител на отборите по състезателно програмиране. Член на съюза по автоматика и информатика „Джон Атанасов“ и съюза на математиците в България. Научните и изследователските интереси са в областта на Програмирането (С++ и Python), Компютърни алгоритми, Машинно обучение, Математическо програмиране и Управление на риска.
доц. д-р инж. Нели Калчева
Катедра „Софтуерни и интернет технологии”, ТУ-Варна
Очаквайте скоро